Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости: Лев Толстой
Лев Николаевич Толстой е изтъкнат съветски публицист и мъдрец. Автор е основно на романи и разкази, в по-късната част от живота си и на пиеси, есета и религиозни трактати. Създател на учението толстоизъм, отстранен от Светия синод на Руската православна черква през 1901 година Обявен за светец на религиозното обучение каодаизъм (каодай) в Индокитай.
Лев Толстой е прочут и като комплицирана и парадоксална персона поради неговите религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 1880-те години и които го трансформират във авторитетен честен мъдрец и обществен модернизатор. В последните години от живота си Толстой, изхождайки от дословното пояснение на религиозното обучение на Исус Христос, най-много на Проповедта на планината, става ревнив християнски анархист и анархопацифист. Неговите хрумвания за ненасилствена опозиция, изразени в книги като „ Царството Божие е вътре във вас “ („ Царство Божие внутри вас “), оказват мощно въздействие върху по-късни водачи на придвижването за ненасилие, като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Последователите на религиозните му възгледи (толстоизъм) се назовават толстоисти.
В негова чест ви представяме някои от най-великите му изявления.
***
1. Всеки желае да промени човечеството, само че никой не се замисля по какъв начин да промени себе си.
2. Историята щеше да бъде нещо прелестно, в случай че беше вярна.
3. Ако положителното има причина, то към този момент не е добро; в случай че има последица — някаква премия — отново не е положително. Значи: положителното е отвън веригата от аргументи и следствия.
4. Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, дано огледа по какъв начин на другия край постоянно се съчетават нелепостта и егоизмът.
5. Истинската мъдрост не е многословна.
6. Важно е било и ще бъде постоянно единствено това, което е належащо за богатството не на един човек, а на всички хора.
7. Властта като принуждение се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше съгласно условията на сърцето и разсъдъка.
8. Да се бориш против насилието с принуждение значи да поставиш ново принуждение на мястото на остарялото... Колкото ужасно и мъчно да е ситуацията на индивида, който живее християнски живот измежду живот, почиващ на принуждение, той няма различен излаз с изключение на битка и всеотдайност - всеотдайност до дъно.
9. Всички мисли, които имат големи последици, са елементарни.
10. Всяка мисъл, изразена с думи, е мощ, действието на която е безкрайно.
11. Главното условие за всяко изкуство е възприятието за мярка.
12. Егоизмът е полуда. Лудостта е нарцисизъм.
13. Една от най-вредните и най-опасни мисли е „ Всички вършат по този начин “.
14. Не се съпротивлявайте на злото, само че и сами не участвайте в злото... и никой на този свят не ще успее да ви трансформира в плебеи.
15. Едно от най-обичаните и публикувани суеверия е това, че всеки човек има свои избрани качества, че е добър, злобен, интелигентен, малоумен, деятелен, равнодушен и така нататък Хората обаче не са тъкмо такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, в сравнение с злобен, по-често интелигентен, в сравнение с малоумен, по-често деятелен, в сравнение с равнодушен, и назад, само че няма да бъде заслужено, в случай че кажем за един, че е добър или интелигентен, а за различен, че е злобен или малоумен. А ние постоянно така разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е идентична и навсякъде е една и съща, само че всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту необятна, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си първи проблясъци на всички човешки качества и от време на време демонстрира едни, от време на време други, а от време на време напълно не наподобява на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват изключително внезапни.
